Posted by: Grisha | 26 юни, 2011

Ще продължа …

Напрежението във въздуха бе толкова високо за края на работната седмица, та се чудих докъде може да стигне – кой и какво още може да направи, каже или напише …. е, дочаках …. написаха, не един, а цели два. Два имейла – послания ясни и същевременно неразбрани. Неразбрани, но обосновани от отрицателна емоция и недоверие. Не отговорих, оставих ги. Оставих ги заедно с огорчението от посланието да почиват в моето съзнание.

Тежката вечер навън преля в буря. Страхотна буря! Спрях телевизора, изгасих компютъра за да чувам дъжда. Той миеше. Божествено заличаваше седмицата. Ароматът на липа, заедно със свежеста лекуваха, но мисълта диво препускаше без умора. До един момент.

Сутринта се събудих необичайно рано. Беше седем часа. Навън все така свежо. Свежо, но и тихо. Излязох на терасата и поседнах. Слънцето се опитваше да пробие зад няколко дебели облака, но не успяваше. Погледнах телефона – едно пропуснато обаждане. Близък човек! Дано е добре! Мисълта отново запрепуска. Замислих се за хората около мен, за много близките приятели (цели двама!) и за всички останали приятели и познати. Твърде много, твърде много и твърде фалшиви. Няма как да ограничиш изцяло контактите с подобни, но можеш значително да ги намалиш. Днес беше моят ден!

Изпратих съобщение за пропуснатото обаждане, но се чуствах недобре. Бърза закуска, проверка на социалната мрежа, разчистване на 20-тина човека и часът бе към 10. Идеално време за разговори. Уговорих си виждане с трима “приятели”. Целта бе ясна – поне за мен. Срещата премина добре, казах “Сбогом”. Тръгвайки отново усетиха дъха на липата и свежестта на дъжда. Отново заваляваше, а аз се чуствах някак лек. По радиото започна песента “Сбогом, приятелю” на Тоника. Тематично. Изпратих СМСи на двамата близки приятели. Единият отговори, а другият се обади. Чуствах се някак спокоен, а дъждът засилваше. Втора среща с още един герой. Още по-бърза и от първата. Спокойствието се засилваше, а изкуствения кръг около мен намаляваше.

Остатъка от деня прекарах с книжка в ръка и спрян звук на телефоните. Вълшебно и тихо. Преплитаха се мисли и редове от автора, които на моменти ставаха цяла история. Замислих се защо вчера бях толкова натоварен, кой го заслужава. Отговорът – никой. Никой освен тези двамата, които вече споменах. Колкото и усилия да полагаш да бъдеш толерантен и с индивидуален подход към всеки – оставаш неразбран. Няма да говорим за оценен, защото това е невъзможно. Отговорих на онези два имейла. Отговорих сухо, информативно и фактологично. Толкова, без емоция.

Сега навън отново е тъмно и тихо. Лекият вятър продължава да носи полъха на липа и свежест. Като приказка. Приказка със сложна поука или без такава. Всеки сам ще прецени. Аз прецених, че нямам нужда от много хора, имам нужда от малко, но истински. Клише! А такива все по-трудно намираш. Сетих се за един разговор с приятелка, която се възмущаваше от дамската част на определена професия. Да, Маркова, да! Но не само там. Навсякъде и в личните взаимоотношения най-вече ги има подобни. Но не само дами.

Раздаваш се, раздаваш емоция, раздаваш отношение и все някой граби. Не искам повече, започва да боли, не се сърдете! Оставям дъжда да измие последните кални следи и ще продължа.

Posted by: Grisha | 5 септември, 2010

Не друг, а СЕМ да си свърши работата

Председателят на СЕМ доц. Георги Лозанов, съобщава, че може да бъде сезирана Комисията за защита на конкуренцията във връзка с излъчването на мача България-Англия, за това, че

„Булсатком” предлагат един мач, а за да могат да гледат мача, зрителите трябва да си купят целия пакет от програми и да станат абонати на „Булсатком”, което по някакъв начин нарушава моралната конкуренция. Освен това можело да се сезират организации за защита на потребителите, за да се види дали това по някакъв начин нарушава правата на потребителите.

Как се изкривява конкуренцията по някакъв начин, не е ясно, но едно е ясно – това е класически пример да прехвърлиш проблема от болната глава на здравата. Не някой друг, а само и единствено СЕМ е виновен за това, че българските граждани не можаха да гледат мача България – Англия и не само него. Години наред, Съветът за електронни медии не изпълнява разпоредбите на ЗРТ и редица общностни актове, като не приема Списък със събития от важно обществено значение и по-важното мерките за обезпечаване на този списък с което лишава зрителите от възможността да гледат особено важни събития, които са не само спортни.

Според Лозанов, авторските права са въпрос на търговски преговори и свободно договаряне, но имало и условия, които са предпоставени за спортни събития с особено значение, при които трябва да има достъп цялата национална аудитория. Определено е така и тези условия и мерки следва да залегнат в документа, който СЕМ има задължение да изработи, но не го прави.

„Затова обикновено обществената медия е тази, която трябва да предава мачове като България – Англия, за да може да има свободен и безплатен достъп.”, уточнява Лозанов.

Съгласно чл. 32, ал.3 от ЗРТ, Съветът за електронни медии приема и публикува списък на събитията с важно обществено значение и обезпечава мерки за защита на достъпа на аудиторията до отразяването им, така че оператор под юрисдикцията на Република България с придобити изключителни права за събития с важно обществено значение да упражнява тези права по такъв начин, че да не лиши значителна част от аудиторията в страната от възможността да следи тези събития на живо, изцяло или отчасти, а ако това е нужно или уместно, поради обективни причини от обществен интерес – чрез отразяване на тези събития след време, изцяло или отчасти, по безплатната телевизия.

Законодателят не е записал, че обикновено обществените медии трябва да излъчват тези мачове, а е разпоредил същите да бъдат излъчвани по безплатна телевизия, която съгласно т.26. от Допълнителните разпоредби на ЗРТ е обществен или търговски телевизионен канал, достъпен до аудиторията без допълнително заплащане над редовната месечна такса или основния абонамент за кабелна мрежа.

Според Председателя на СЕМ е задължително да се възстанови старата практика и уточни, че това може да стане само, когато в Закона за радио и телевизия се направят достатъчно реформаторски текстове по отношение на обществените медии, така че да запише мисията на обществените медии. В случая няма какво да се възстановява, защото действащите текстове са на повече от 10 години и те не са изменяни. Изменяла се е средата, като освен обществените медии в 2010 година съществуват и търговски, които отговарят на условията и специализацията за достъп.

Не е проблем това, че специализираните оператори излъчват този вид събития, защото де факто те отговарят на условията, които са описани в ЗРТ. И Про.БГ и ТВ+ са в основните пакети на съответните кабелен/сателитен оператор и за тях не се дължи допълнително заплащане над редовната месечна такса.

Проблемът е в това, че всеки път някой друг е виновен, а не този, който следва да си свърши работата.

Posted by: Grisha | 27 август, 2010

Как да плашиш гаргите

С решение от днес, Седми състав на гражданската колегия на Ловешки районен съд, осъжда “Лиани Медиа” ЕООД да заплати на ПРОФОН сумите:

  • 12 361.80 лв, представляващи дължими възнаграждения и уравнителна вноска по Договор, веднно със законната лихва върху главницата;
  • 10 000.00 лв, представляваща частично претендирана неустойка за забава;
  • 1755.00 лв, представляваща разноски по делото.

Решението на ЛоРС не е окончателно, не е влязло в законна сила и ако бъде обжалвано подлежи на допълнителен съдебен контрол. ПРОФОН разпространява съобщение до медиите, с което квалафицира съдебния акт, като “един добър съдебен прецедент”.

Добър прецедент за какво? Ежедневно съдебната система постановява десетки подобни решения срещу неизрядни договорни партньори. Още повече, процесният казус не се отличава с фактическа и/или правна сложност.

Според ПРОФОН, “добрият съдебен прецедент”

може да послужи като основа за завеждането на други подобни производства срещу неизправни договорни партньори на ПРОФОН. Към всички тях са изпратени покани за доброволно изпълнение в рамките на законовия срок, след изтичането на който предстои предприемането на съответни съдебни действия от страна на ПРОФОН.

Posted by: Grisha | 17 август, 2010

Думите на медийния преход

Тези дни от печат излиза Речникът „Думите на медийния преход”. Изданието е съставено под ръководството на доц. д-р Маргарита Пешева и съдържа пакет от актуални медийни понятия, които отразяват появата на нови медийни практики, промяна на регулаторната рамка и предизвикателствата на онлайн журналистиката.

В него може да открием значението на 27 понятия, които обхващат основен кръг медийни явления и процеси в областта на медиите, създаването на нови медийни практики, промяната на регулаторната рамка, различните възможности, които има съвременната журналистика. Според изданието, новите компютърни технологии и стандартите за пренос на електронни съобщения в интернет се определят чрез появата на нова медийна политика и демокрация, при която читателят, слушателят, зрителят изпълнява своята роля в процеса на комуникационно взаимодействие главно чрез позицията си на активен медиен потребител.

Ако сме успели чрез новите медийни понятия да направим малка крачка напред в дефинирането, осмислянето и разбирането на особено важните процеси в развитието на електронната медийна среда, значи действително си е струвало усилията, коментира екипът от съставители.

Премиерата на „Думите на медийния преход” ще се състои на 16 септември 2010 година (четвъртък) от 18.00 часа в сградата на БНР.

Posted by: Grisha | 17 август, 2010

If you believe …

Posted by: Grisha | 13 август, 2010

Бойко Борисов за новия медиен закон

Водещ: По този повод да ви попитам, в новия Закон за радио и телевизия, предвиждате ли да отпаднат някои от ограниченията за обществените медии и за обществената телевизия?

Бойко Борисов: Аз мисля, че вие си избрахте добър директор.

Водещ: Говори се за сливане на двете медии под една обща шапка. Или ограниченията за реклами.

Бойко Борисов: Да, чух че се говори за такова нещо. С мен не е говорено. Ако ръководствата на БНР и БНТ дойдат и кажат – искаме да се обединяваме – да се обединяват. Поставен пред мен такъв човек не е стоял. И радиото си избра този, който искат, и телевизията си избра този, който иска. Аз съм на мнение, че трябва да има силна обществена телевизия. Когато Вяра Анкова стане готова с това, което иска от мен или правителството да й помогнем, включително ще й помогнем, включително и с махане на ограничения. Но, много ясен финансов план, защото от другата страна, вашите опоненти като Дарик радио, казват – чакайте сега защо държавата дотира нашия конкурент националния конкурент или националната телевизия, хем им дава право да печелят от реклами, а хем ги и дотира – защо. И ние имаме примерно 480 служители, а те имат 2500 служители. Така че, ще ги махнем ограниченият, когато съкратите бройка от хората и станете като частници, гъвкави, бързи, ефективни, тогава – изкарвайте повече пари.

Водещ: Благодаря ви за този разговор. Премиерът Бойко Борисов в ефира на БНТ и Българското национално Дарик радио и в цял свят чрез онлайн сайтовете на БНТ и Дарик. Благодаря ви.

Posted by: Grisha | 13 август, 2010

БНТ + БНР ≠ БТР

Месеци наред в медийния сектор, а и около него броди една еретична мълва – БНТ и БНР ще се обединяват в БТР и за това се пише нов медиен закон – това било политическата заръка, която скоростно трябва да се изпълни. На приливи и отливи слуховете носеха и продължават да носят най-различни версии на сценария по обединението, структури на управление и тревожни гласове за съдбата на наскоро избраните генерални директори на двете медии.

В последните седмици напрежението ексалира до там, че в серия от публикации, интервюта и предавания двете тези – за и против обединението, заливаха общественото пространство. Очакванията, че в арена на идеи и аргументи ще се превърне дебатът, организиран от Министерски съвет по някои въпроси, които ще залегнат в новия медиен закон, включително и съдбата на обществените оператори, останаха илюзорно празни. Вялото обсъждане и пълната липса на аргументи премина изцяло в друга посока. Предварително подготвените сценарии лъснаха още в първите минути на срещата, като никое от изказванията не можа да изненада присъстващите. Не може да се отрече обаче, че думите на Лили Маринкова и Петър Волгин стигнаха до сърцата на участниците и то не за нещо друго, а защото бяха искрени и дадоха множество примери от своята битност на журналисти с дълъг професионален опит. Като цяло обаче, отказът от дебат не даде убедителни аргументи защо трябва или не трябва да се вземе така важното решение. Работната група, натоварена да прекрои медийния пейзаж у нас рапортува, че уж била за обединението, но защо – не стана ясно. От цялата говорилня в новата ни медийна история остана само фразата, която всички коментираха с усмивка, че действащите разпоредби на медийния закон приличат на индианско одеало, т.е. актът бил лош, много кърпен и имал нужда от цялостна преработка. Излизайки от дебата ме налегнаха размисли, които един приятел и колега, член на същата тази работна група бе споделил с мен преди време – за медийната регулация, за смисъла на живота да си медиен регулатор и то в първо лице, единствено число. Остана и привкусаът за липсата на адекватни отговори на много от въпросите, които бяха подложени на говорене. Тежки теми за горещите летни месеци.

Кулминацията на сблъсъка не закъсня. В пространно интервю във Вестник Капитал на Председателя на СЕМ и ръководител на работната група, тезата за обединението (сливането) освен, че бе отново широко застъпена, този път бе направен опит да бъде подплатена със сравнения по тънката струна на нереформираността и нейната допирателна с икономическата криза. Просто по Ленински, както някой каза. Инакомислещите са анатемосани като антиреформисти, а други тези, освен изповядваните – няма. Страшно е, но това е. Реакция не закъсня. В доста остро писмо журналистите и ръководството на Българското национално радио, освен, че обориха част от твърденията в горното интервю, недвусмислено поискаха оставката на Лозанов като Председател на работната група, докато в този момент СЕМ избираше новите членове на УС на БНТ. Запомнящ остава финалът на писмото на БНР, че страстта към публичност по холивудски може да произведе вместо любовна драма филм на ужасите.

И докато всички тръпнеха в очакване на поредната серия от този ситком, финалът на мача бе оглушително свирен от най-главния съдия. В интервю в сутрешния блок на БНТ1 и Дарик, Министър-председателят Бойко Борисов обяви, че сливане на двете обществени медии не е обсъждано с него и никой не е разговарял с него в тази посока, като допълни, че такова обединение може да има само и единствено, ако генералните директори на БНТ и БНР отидат при него и заедно го поискат. В отговор на водещия дали Борисов е склонен да отмени съществуващите ограничения в рекламното време на обществените медии, премиерът отговори, че би било възможно да се мисли, но само, когато бъдат направени ефективни реформи и двете медии заработят “като частните си колеги”. Така в рамките на по-малко от минута и половина два мита – този за обединението и рекламата в обществените медии, удобно разнасяни през последните месеци, бяха категорично развенчани и стана ясно, че политическа поръчка няма. Сега остава да видим дали някой ще посмее отново да повдигне темата и то в неправилната посока или ще се окаже нерабран, че е имал предвид същото, което и ББ е казал.

Едно е ясно – реформа в обществените медии е крайно необходима и е добре, че директорите им го осъзнават.

Posted by: Grisha | 9 април, 2010

Авгиевите обори в БНТ

Преди повече от две седмици Виваком обяви, че общественият оператор БНТ системно не си плаща преноса на сигнала, като е натрупала дългове в размер над 8 млн.лева. БНТ потвърди наличието на задължения, но не обясни смислено защо са натрупани и обвини Виваком в ниско качество на предлаганата услуга.

Междувременно, Виваком оповести продажбата на половината от НУРТС на финансов посредник, поставяйки развитието на цифровата инфраструктура като основен приоритет на новото дружество.

Днес, Виваком съобщи, че предприема съдебни действия срещу Българската национална телевизия, защото

БНТ не е предоставила погасителен план за дълговете си до 9 април, както бе първоначално договорено, въпреки желанието на „Виваком“ да разреши спора извън съда.

Уляна Пръмова не оспорва задълженията и твърди, че винаги преди настъпването на финансовата криза БНТ е била изряден платец към БТК, но все пак в настоящия момент нямала възможност с предоставената държавна субсидия да ги погаси. В официалното изявление на БНТ не се споменава защо и как се е достигнало до натрупването на задълженията, които датират от месец Август 2009 година, т.е. БНТ е започнала новата финансова година с няколко милиона задължения и то само по това перо.

Още при приемането но бюджета беше ясно, че при тази бюджетна субсидия, каквито и антикризисни мерки, съкращения или икономии да бъдат приложени БНТ трябва да избере дали да произвежда програми или да плаща за разпространение на черна картина.

Оказва се, че Пръмова грижливо спестява и от авторски права, като антикризисна мярка.

Нека припомним, че при обсъжданията на измененията на медийния закон, Пръмова поиска още минути рекламно време, защото иначе телевизията спирала. В същия материал, Генералният директор на БНТ твърди, че рекламното време на БНТ е запълнено до краен предел и за това се налага неговото разблокиране. Този лесно проверим факт се оказа неверен, като лъсна истината, че обществения оператор продава по-малко от 1/3 от рекламното време с което разполага.

Публично до момента ръководството на БНТ никога не е обявявало своите разходи, възнаграждения, командировки, щатен персонал, нещатен персонал и всякаква друга информация, която обществото има право да знае – не за друго, но данъкоплатците издържат същото това ръководство, което СЕМ избира. Сметната палата не е правила одит на изпълнението до момента на БНТ.

В разпратеното от днес съобщение, БНТ грижливо припомня отново, че

телевизията няма възможност за никакви допълнителни приходи предвид ограниченията на рекламното си време.

Криза е. Криза е и компаниите взимат адекватни антикризисни мерки, които да осигурят тяхното оцеляване. Ръководството на БНТ обявява, че също е взело мерки – какви не е ясно, но едно е ясно – щом продължава да трупа огромни задължения на гърба на данъкоплатеца – мерките не са достатъчно ефективни.

В брой 27/09 април 2010 година, стр.2 на Държавен вестник е публикуван Закон за изменение и допълнение на Закона на електронните съобщения, който Народното събрание прие на 01 април 2010 година.

Изменителният закон влиза в сила от деня на неговото обнародване – 09 април 2010 година, петък и има за цел да приведе в действие решението на Министерски съвет от края на 2009 година за преструктуриране на независимите регулаторни органи в Република България, като намали продължителността на мандатите и броя на членовете на Комисия на регулиране на съобщенията. Съгласно разпоредбата на § 2 от ЗИД на ЗЕС членовете на КРС ще бъдат 5 с мандат от 5 години.

В 15-дневен срок, считано от 09 април 2010 година, Народното събрание следва да освободи последните трима избрани членове на комисията от квотата на Народното събрание и президентът на републиката да освободи единия от двамата назначени от него членове на комисията.

Вчера, 07 април 2010 година, Съветът за електронни медии съобщи, че е избрал проф. Георги Лозанов за Председател на Съвета. Изборът не подлежи на коментар, той е единственият възможен на този етап и в този състав, а качествата на проф.Лозанов – безспорни.

Днес се появи и решение № 145 на СЕМ, което включва и предварително изпълнение на акта. Съгласно разпоредбите на административно-процесуалния кодекс, предварителното изпълнение се налага с оглед защитата на особено важни държавни и обществени интереси. Спор няма, че СЕМ има голям обем задължения и правомощия, които са насочени към защитата на обществения интерес – лицензиране, надзор и тн.

Как Съветът дефинира нуждата от предварително изпълнение:

Евентуалното оспорване на решението за избор на председател би довело до невъзможност Съветът да изпълнява функциите си на постоянно действащ административен орган, респективно до необосновано забавяне на издаването на лицензии за цифрово наземно телевизионно радиоразпръскване.

Мотивите на СЕМ, разбира се, не са нови, а до този момент са използвани доста успешно.

КРС използва опасността от забавяне на цифровизацията, като мотив да постанови предварително изпълнение на редица свои решения, свързани с процеса по преминаване от аналогово към цифрово телевизионно разпръскване.

Older Posts »

Категории