Ден – четвъртък, час – 14:30 часа, място – бивш партиен дом, полупразна зала от Живково време, няколко репортера, камери, медийни светила, СЕМ и депутати.
По чудо, след дълго чакане се събира крехък кворум и заседанието започва патетично. Много комисии заседават днес, казва забързан народен представител и сяда на масата, добавяйки, че може би за това нямало много депутати в залата.
Продължава дебатът от предния ден – явно ли да гласуват в СЕМ или не. Ден преди това, същата тази комисия, отхвърли предложение заседанията на СЕМ да бъдат публични (открити) и даде зелена светлина на медийните надзорници да продължат своята дейност обвити в тайнствена мистичност и мъгла.
Граждански контрол, обществени обсъждания, прозрачност, публичност, предвидимост – празни думи, които не касаят СЕМ. Председателят и членовете на СЕМ се притесняват, че репортерите и светкавиците много затруднявали работата им и за това предпочитали заседанията им за бъдат закрити, а можело и пресконференции после да дават, но само по определени въпроси.
Мъдра народна представителка коментира, че нямало смисъл от публични заседания, защото така или иначе решенията после ставали публични. И хайде – гласуване пред смаяните погледи на всички и статуквото се запазва. Вярно е че решенията после стават публични, но понякога това после така и не го дочакваме, а само четем по пресата за него. На всеки би било интересно какви са мотивите, обективирали вота на медийните надзорници – да, ама не, това не ни се полага да го знаем. Защо?!
Очаквам същото развитие и по предложението за явното гласуване. Изненада! Председателката на СЕМ подкрепя предложението за явно гласуване, част от членовете – също. Още по голяма изненада – депутатите гласуват – „за” – трима, „против” – трима, „въздържали се” – няма. Втори опит – резултатът се повтаря и гласуването се отлага за следващото заседание. Какво ли ще стане тогава – чакаме по-добро съотношение на присъстващите депутати или консултация с който трябва?
Странно и много любопитно е от какво се притеснява СЕМ, а това същото толкова притеснява и депутатите, че с всички сили се опитват да избегнат откритите заседания и явното гласуване в регулатора, призван да регулира медиите, които са гарант за прозрачност и публичност.
Същевременно същият този парламент е записал в Закона за съдебната власт, че заседанията на ВСС са публични, гласуването – явно. Как ли ВСС успява да се справи със заслепяването от светкавиците, защо ли не се притеснява, че няма още помещения и как въобще успява да работи в тези прозрачни условия?! Явно успява, защото и предварителен дневен ред качва на сайта си, а после и протоколи с решенията помества!
СЕМ всичко това го тревожи – неудобно било, сложно било, скъпо било, СЕМ се занимавал със специфични въпроси, които трябвало да се гледат при закрити врата?! Какви са тези въпроси, защото отговорите не мога да открия в публичните решения? Мълчание …до кога? Нека поне разберем какво върши СЕМ – нали ние гражданите заплащаме за неговата издръжка.
Да започнем от СЕМ, а после и подопечните му БНТ и БНР.