Месеци наред в медийния сектор, а и около него броди една еретична мълва – БНТ и БНР ще се обединяват в БТР и за това се пише нов медиен закон – това било политическата заръка, която скоростно трябва да се изпълни. На приливи и отливи слуховете носеха и продължават да носят най-различни версии на сценария по обединението, структури на управление и тревожни гласове за съдбата на наскоро избраните генерални директори на двете медии.
В последните седмици напрежението ексалира до там, че в серия от публикации, интервюта и предавания двете тези – за и против обединението, заливаха общественото пространство. Очакванията, че в арена на идеи и аргументи ще се превърне дебатът, организиран от Министерски съвет по някои въпроси, които ще залегнат в новия медиен закон, включително и съдбата на обществените оператори, останаха илюзорно празни. Вялото обсъждане и пълната липса на аргументи премина изцяло в друга посока. Предварително подготвените сценарии лъснаха още в първите минути на срещата, като никое от изказванията не можа да изненада присъстващите. Не може да се отрече обаче, че думите на Лили Маринкова и Петър Волгин стигнаха до сърцата на участниците и то не за нещо друго, а защото бяха искрени и дадоха множество примери от своята битност на журналисти с дълъг професионален опит. Като цяло обаче, отказът от дебат не даде убедителни аргументи защо трябва или не трябва да се вземе така важното решение. Работната група, натоварена да прекрои медийния пейзаж у нас рапортува, че уж била за обединението, но защо – не стана ясно. От цялата говорилня в новата ни медийна история остана само фразата, която всички коментираха с усмивка, че действащите разпоредби на медийния закон приличат на индианско одеало, т.е. актът бил лош, много кърпен и имал нужда от цялостна преработка. Излизайки от дебата ме налегнаха размисли, които един приятел и колега, член на същата тази работна група бе споделил с мен преди време – за медийната регулация, за смисъла на живота да си медиен регулатор и то в първо лице, единствено число. Остана и привкусаът за липсата на адекватни отговори на много от въпросите, които бяха подложени на говорене. Тежки теми за горещите летни месеци.
Кулминацията на сблъсъка не закъсня. В пространно интервю във Вестник Капитал на Председателя на СЕМ и ръководител на работната група, тезата за обединението (сливането) освен, че бе отново широко застъпена, този път бе направен опит да бъде подплатена със сравнения по тънката струна на нереформираността и нейната допирателна с икономическата криза. Просто по Ленински, както някой каза. Инакомислещите са анатемосани като антиреформисти, а други тези, освен изповядваните – няма. Страшно е, но това е. Реакция не закъсня. В доста остро писмо журналистите и ръководството на Българското национално радио, освен, че обориха част от твърденията в горното интервю, недвусмислено поискаха оставката на Лозанов като Председател на работната група, докато в този момент СЕМ избираше новите членове на УС на БНТ. Запомнящ остава финалът на писмото на БНР, че страстта към публичност по холивудски може да произведе вместо любовна драма филм на ужасите.
И докато всички тръпнеха в очакване на поредната серия от този ситком, финалът на мача бе оглушително свирен от най-главния съдия. В интервю в сутрешния блок на БНТ1 и Дарик, Министър-председателят Бойко Борисов обяви, че сливане на двете обществени медии не е обсъждано с него и никой не е разговарял с него в тази посока, като допълни, че такова обединение може да има само и единствено, ако генералните директори на БНТ и БНР отидат при него и заедно го поискат. В отговор на водещия дали Борисов е склонен да отмени съществуващите ограничения в рекламното време на обществените медии, премиерът отговори, че би било възможно да се мисли, но само, когато бъдат направени ефективни реформи и двете медии заработят “като частните си колеги”. Така в рамките на по-малко от минута и половина два мита – този за обединението и рекламата в обществените медии, удобно разнасяни през последните месеци, бяха категорично развенчани и стана ясно, че политическа поръчка няма. Сега остава да видим дали някой ще посмее отново да повдигне темата и то в неправилната посока или ще се окаже нерабран, че е имал предвид същото, което и ББ е казал.
Едно е ясно – реформа в обществените медии е крайно необходима и е добре, че директорите им го осъзнават.
Скорошни коментари